Разходка из Тулуза – розовият град

За да се опознае Франция трябва да се излезе извън Париж. Това е задължително правило и съвет, което всеки един франкофон ще даде. Аз също няма да пропусна да го кажа. Дали ще изберете да посетите някой от регионите Ил дьо Франц, Нова Аквитания, Прованс или Лазурния бряг, всеки един от тях предлага определен дух, история, култура и своя философия за живота, която ще ви накара да си пеете “La vie en rose”.

Само на четири часа с влак от френската столица или на два часа от Бордо (откъдето пътувахме ние) се намира административния център на регион Окситания – град Тулуза. Студентски град, третият по важност след Париж и Лион, привлича студенти от цял свят с университетската традиция, която води началото си от XIII в., когато е основан Тулузкия университет.

Още с първите стъпки из града се забелязва цвета на сградите, които са в синхрон със заобикалящата природна среда. Именно с цветовете на постройките и покривите, Тулуза е известен като Розовия град.

Градът е построен на река Гарона, една от най-пълноводните реки във Франция, която минава и през Испания и се влива в Атлантическия океан. Има още две водни съоръжения, които веднага ни привлякоха – Kанал дю Миди и Kанала де Бриен. Водата е нашият елемент и близостта ѝ винаги ни радва. Разходката около реката и каналите е разведряваща и представя града в една приказна светлина. Има организирани и круизи, така че всеки може да избере дали да се качи на корабчетата или да върви пеш. Имайте предвид, че Тулуза е град, който спокойно може да се разгледа докато се разхождате и се наслаждавате на френското небе.

Тулуза може да се похвали с впечатляващи пазари (един от тях е Виктор Юго), френската кухня е известна на всеки и със сигурност няма смисъл да говорим за ароматните вина, хилядите разновидности на сирене, хрупкавото грозде, препечените багети и многолистните кроасани. Тулуза вибрира в пълните си улици, които обаче оставят въздух и възможност да се види отвъд тълпите. Градът има очарователни квартали, обогатяващи музеи, цветни магазини (смята се и за моден хъб, с множеството си дизайнерски марки), историческите места и църкви, което пленява всеки, който е избрал да посети този френски град.

Първото място от плана ни беше Централният площад и сградата на Капитола. Беше есента и площадът беше превърнат в базар, който предлагаше всякакви френски вкусотии. Капитолът е една от емблемите на града със забележителна неокласическа архитектура и дългогодишна история. В момента в сградата се помещава Общината и Театърът.

Оттам потънахме по уличките, които откриваха забележителната история на Тулуза.

Базиликата Свети Сернин –  масивна постройка, която спира дъха с уникалността си. Тя е представител на Романската архитектура, която е популярна през XI в. Строителството й е започнало през XI в. и сградата е завършена през XII в. Тя е част от списъка на ЮНЕСКО за културно-исторически наследство и е част от пилигримския път Сантяго де Кампостела.

Манастирът на якобинците също е спирка от маршрута. В сърцето му се крие прекрасен двор. Този тип скрити вътрешни дворове, които пазят далеч глъчката и обгръщат със спокойствие, са много популярни за целия град.

За хората, които искат да се потопят в световното изкуство и култура, тук е благодат. Музейният живот е част от града с множество институции, които съхраняват историческото наследство през вековете. Изкуството е навсякъде в града дори и по безистените, така че дори и да вдигнем поглед можем да намерим впечатляващи фрески – Музеят на Тулуза, Археологическият музей Свети Реймонд, Музеят за съвременно изкуство, и много други.

Леко изморени и с желание да изпием силно еспресо и да похапнем кроасани с аромат на масло, посядаме край реката, гледайки Новия мост (Pont Neuf), който всъщност е най-старият в града. Това е място, което местните избират за джогинг, за релакс, за пиене на кафе и хапване, защото тази гледка не омръзва. Откъдето и да минаваме около реката една сграда все се забелязва – Куполът, който доста често може да бъде видян на снимки от града. Той е част от сградата на стара болница от XII в., която е приютявала болните от чума. През последните години сградата се ремонтира, за да се преустрои в изложбено пространство и е затворена за посетители, но отвън също е прекрасна гледка.

Краткият разказ за Тулуза не свършва дотук, сигурна съм, че вие ще създадете свой собствен, след като посетите града. Насладете му се!

Текст и снимки на Станислава Груева

Може да последвате Станислава в нейния инстаграм профил, както и в нейния личен блог!