Щастието да си италианец #Венеция
За някои Венеция е просто областният център на Венето, за други – туристическа дестинация, а за мен поредният град-шедьовър, който ми подари незабравими спомени и ценни културни знания. Затова просто ще кажа, че Венеция е от онези места, които трябва да се посетят поне един път в живота.
Венецианското ми приключение се проведе през един слънчев декемврийски ден. По време на това пътуване бях с двама от най-близките ми приятели. Емоцията да се разходиш из същинските архитектурни лабиринти на Венеция, обляни във влага и мъх, е истински екстаз за любопитните души, като моята.
Късметът не ни липсваше и този път – градът беше празен, нямаше навалица от туристи и не миришеше на канализация. Венеция е изключително богата на история, архитектура, изкуство и много др. Но това, което най-силно ме впечатляваше с всяка стъпка, която изминавах по малките улички, бе как този град е оцелял през всички тези векове. Как самите хора са успели да се приспособят към съществуването му досега. Градът е уникален и истинско наследство и доказателство, че човешката раса може да постигне всичко.
Слизайки от жп гарата се насочихме към централния площад Сан Марко. Процесът бе сложен за осъществяване, тъй като се загубихме многократно из пътечките и мостовете, които свързват малките острови на Венеция. Но няма да си истински турист във Венеция, ако не се загубиш по каналите.
Площад Сан Марко
Стигнахме при първата забележителност – площад Сан Марко, която е й главната пиаца на Венеция. От нея може да се видят едни от най-символичните сгради за града, като камбанарията на площад Сан Марко, Базилика Сан Марко и др.
Площад Сан Марко датира от IX в., като оттогава и започва постепенно да се разширява до 1177 година, достигайки до днешните си размери. Площадът “побира” в себе си всички важни сгради на Венеция и е седалище на архиепископия от 19 век. На него са се провеждали и се провеждат венецианските фестивали. Като централна забележителност на Венеция, площадът е много популярен сред туристите, фотографите и най-вече сред… гълъбите. Точно там може да си направите онези снимки, които със сигурност сте виждали из интернет – с гълъби около вас, върху вас. Доста са дружелюбни и изобщо няма да се изплашат от вас.
Полезна информация:
Площадът е обграден с много заведения, на които можете да седнете. Имайте предвид, че цените тук са двойни или дори тройни от обикновените. Като цяло във Венеция животът е скъп;
На площада са поставени знаци, които забраняват храненето на гълъби. Дори може да бъдете глобени, ако бъдете хванати;
Камбанарията на Сан Марко
Следващата атракция, която е и любимата ми, е камбанарията на Сан Марко. Като нейната височина е 98,6 метра и датира от IX век. Кулата е претърпяла няколко срутвания, като през 1489 тя е ударена от светкавица, която нанася сериозни щети и подпалва дървесината. След това през 1511 г. земетресение удря града и уврежда основата на кулата, като са предприети незабавни мерки за нейното спасяване.
Но кулата, която виждаме днес, е построена през XX в. като през 1902 г. ,юли месец, кулата се е срутила поради пукнатини, които са се получили с течение на времето. В същия ден управниците на града решават да се започне реконструкцията, като са се опитали да се доближава максимално до предишния ѝ вид.
В наши дни кулата е една от най-известните и символични атракции на Венеция, плюс това може да се качите на нея. Тя отваря една широка панорама към лагуната на Венеция. Така вие ще станете част от магията и ще се насладите на вълните на Адриатическо море, които се преплитат с древния град и запазват тайните си по малките и мистични канали.
Полезна информация:
Работно време:
Работи всеки ден- понеделник – неделя: 09:00 – 19:00 часа
През юли и август кулата работи до 21:00 часа;
Цена на билет:
Цена за възрастни: 8 евро;
Цена за студенти, пенсионери и ученици: 4 евро;
Цена за човек от група минимум от 20 човека: 4 евро;
Може да се качите и слезете единствено с асансьора, с който разполага кулата;
Базилика Сан Марко
В непосредствена близост се намира и следващата забележителност – базиликата Сан Марко. Това е най-популярната място за вярващите в града и датира от 832 година като тогава тя е осветена, а строителството ѝ продължава и завършва през 1617 г.. Оттогава визията ѝ не е променяна и днес може да се насладим на интересната византийска архитектура, която представлява символ на венецианското богатство и могъщество.
Времето ни притискаше и нямахме възможността да посетим църквата. Но това е повод да се върна във Венеция отново.
Полезна информация:
Работно време:
Ноември – Март/Април (Великден): 9:30 – 17:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 16:00;
Музей на базиликата: 9:45 – 16:45;
Иконостас: 9:45 – 16:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 16:00;
Хазна: 9:45 – 16:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 16:00;
Март/Април (Великден) – ноември:
Базилика: 9:45 – 17:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 17:00;
Музей на базиликата: 9:45 – 16:45;
Иконостас: 9:45 – 17:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 17:00;
Хазна: 9:45 – 17:00;
Неделя и през празници: 14:00 – 17:00;
Входни такси:
Базилика: безплатно;
Музей на базиликата: 5 евро (за група от над 15 човека- 2,50 евро);
Иконостас: 2 евро (за група от над 15 човека- 1 евро);
Хазна: 3 евро (за група от над 15 човека- 1,50 евро);
Големият Канал
Накрая завършихме разходката ни във Венеция с два от най-емблематичните мостове на Венеция: мостът Риалто и мостът на въздишките.
Мостът Риалто се издига над Големия Канал и е един от основните четири пешеходни връзки над канала. Той е най-старият от всичките, като неговата конструкция завършва през 1591 година. От самото му създаване до наши дни той заема ключова роля за активната търговия.
Двореца на дожите
Мостът на въздишките е едно ренесансово творение, което вдъхновява и впечатлява всеки, който го зърне. Той е построен през 1602 година, като е изцяло от бял варовик. Мостът свързва старите затвори със стаите за разпити в Двореца на дожите. Състои се от два прозореца с каменни решетки и притежават много изобразени лица, като само едно е усмихнато, а другите намръщени и мрачни. Всеки, който никога не е бил във Венеция и не се е интересувал от историята на града, като чуе за този мост си представя, че е свързан с любов и хубави чувства. Но историята далеч не е такава. Легендите гласят, че мостът се нарича така, защото когато е бил прекосяван от затворниците това е бил последният им момент, в който виждат слънчевата светлина, както и последната свежа глътка въздух, която поемат.
Полезна информация:
Мостът може да бъде посетен отвътре при разглеждането на Двореца на дожите;