Там, горе във висините на Пирин планина, където има изобилие от природни забележителности и маршрути, се намират над 170 езера. Които до голяма степен придават богати и безценни гледки в сърцето на природния парк. Но днес ще си говорим за едно конкретно езеро, което радва окото на всеки, посетил го във всеки един сезон от годината. Казва се Муратово езеро и в тазгодишното издание на едно място – два сезона, именно то е моята туристическа дестинация!
Муратова езеро
Муратово езеро е част от група езера, носеща същото име. Те са общо четири и се намират в Северната част на Пирин, разположени във вторичен циркус на североизток от Муратов връх, който се издига на 2669 м. Три от езерата са малки и незначителни и ежегодно през лятото пресъхват. Най-голямото езеро е Голямо Муратово, известно още като Хвойнато езеро или Овинато езеро. То е разположено на 2230 метра надморска височина върху добре изразена тераса.
Неговата форма наподобява бъбрек и е с площ от 12,3 дка. Дълбочината му стига на места до 3,2 м, което го прави като воден обем от 22 700 m3. В езерото се влива в поток, който се спуска по улея между Муратов и Хвойнати връх и образува красиво устие, както и два интересни полуострова. А като завършек на красивата гледка над самото Муратово езеро се извисява величествено връх Тодорка 2746 м.
Имайки предвид разположението му, езерото е изключително благоприятно дори за най-нетренираните планинари – маршрутът е изключително живописен и същевременно сравнително лесен. Муратово езеро се намира близо до град Банско и може да се направи като еднодневна разходка, като началната точка е хижа „Вихрен“.
Пътят към хижата е добре поддържан и може да се стигне безопасно (с изключения през зимата в зависимост от обема на снега и опасността от лавини при разтапянето му). Важно е да имате предвид, че поради предприетите ограничения за движение на автомобили, най-вероятно ще се наложи да стигнете до Бъндеришка поляна с кола, след което да продължите към хижа „Вихрен“ пеша, което отнема около 30 минути.
Разстоянието от хижа Вихрен до Муратово езеро е около 2 километра с денивелация малко над 260 метра. Това разстояние се изминава за около 1:00 -1:30 часа, според темпото на ходене. Тръгва се от паркинга на хижата, където са поставени всички табели за маршрутите. Тук се поема на ляво (юг) и като маршрутът се движи успоредно на река Бъндерица. След около 500 метра, маршрутът се разделя с дървен мост, който прекосява реката. От тук се поема надясно, тоест не се прекосява моста. Маркировката на маршрута е синя. Първоначално тя върви в близост до река Бъндерица, преди да се насочи в югозападна посока и със сравнително стръмно, но кратко изкачване, се излиза до брега на езерото.
Бонус: Байкушева мура
По пътя за хижа Вихрен човек може да се натъкне на едно истинско природно богатство на България – Байкушевата мура, едно от най-старите дървета в цялата страна.
Това дърво е екземпляр от вида черна мура и е кръстено на името на лесовъда Константин Байкушев, който през 1897 година открива и описва този екземпляр. Намира се на 1930 метра надморска височина и е разположена е в близост до хижа Бъндерица до пътя от Банско за хижа „Вихрен“.
Възрастта на дървото се оценява на повече от 1300 години, което го прави най-старото иглолистно дърво в държавата и едно от най-старите дървета в света. Приблизителните му размери са: височина 26 метра, диаметър 2,48 метра и обиколка 7,80 метра.
Полезна информация:
Муратово езеро е любима дестинация за летния сезон, тоест може да се очаква наплив от хора през уикендите;
Маршрутът не разполага с много сенчести участъци, тоест е нужно да си носите слънцезащитните кремове, както и при възможност шапка;
Последната чешма, от която може да си налеете вода, е пред хижа „Вихрен“;
За зимния сезон по-подходящата екипировка е задължителна, за да помогне за по-безрисково изминаване на маршрута;
Да се наблегне върху обувките за летния и най-вече зимния сезон.
Пирин е величествена планина, която притежава впечатляващи гледки и забележителности за хората, които са готови да я обикнат. Подари си прекрасни мигове с посещението си тук и не забравяй – винаги пази българската природа, защото тя е само една и красива.
И ще приключа с любимия ми момент в лов на звезди от среднощния ни преход с Trips with Rosie, която с лекота успява да превърне всеки кадър в същинска магия, а аз мога единствено да моделирам в този случай.
