Вълнуващи приключения, спиращи дъха гледки и незабравими моменти – това са само част от нещата, които ние – българските травъл блогъри за 8 поредна година ще споделим с теб. С този нов списък отново ще те отведем на пътешествие из най-красивите кътчета на България, разкривайки скрити съкровища и популярни дестинации, които заслужават вниманието на всеки любител на пътуванията. От величествените планини до живописните морски брегове, от историческите градове до уютните селца – в тази статия ще ти представим любимите места на българските травъл блогъри през 2024 година. Присъедини се към нас и открий новите си любими дестинации!
Съдържание
Дарио от Exploring beyond Sofia: Музеят на керамиката в село Бусинци
Роси от Trips with Rosie: Побитите камъни
Побитите камъни край Варна са уникален природен феномен и единственият пустинен район в България, макар че геолозите не ги определят официално като пустиня. Те са познати още като “Каменната гора” и “Дикликташ”. Малко хора знаят, че тези каменни образувания се срещат на цели 14 различни локации. Най-големите групи са Дикликташ, „Белославски скали“, както и „Побити камъни Слънчево-юг“. През 2024 г. успях да уловя и Северното сияние точно на тази локация, както се вижда на снимката.
Произходът на Побитите камъни остава загадка, като учените предлагат множество теории за тяхното формиране. Природата е създавала тези величествени каменни монолити в продължение на хиляди години. Най-популярната и вероятна теория е, че преди милиони години на това място е имало море. Според някои учени камъните са остатъци от коралови рифове, биогенни водораслови образувания или вкаменени газови извори, което подкрепя хипотезата за органичен произход. Други обаче смятат, че формирането им е резултат от механични процеси, като ерозия, изветряване и действието на подпочвени води.
Стефан от Фото моменти: Средновековна крепост „Подвис“ (Повисд) в местност Градище
Скъпи приятели, предлагам ви заедно да се впуснем в поредното очарователно приключение, което ще ни отведе насред дивно красивите Родопи, омайващи всеки странник със своята безмерна прелест. Ще ви разведа из средновековна крепост „Подвис“ в местност Градище, разположена на едно възвишение между смоленските селца Градът (на север) и Подвис (на юг), по-известна днес като Момчиловата крепост. И докато се наслаждаваме на епичните и зашеметяващи 360-градусови панорами, разкриващи се от тази стара българска твърдина, аз ще ви разкажа за родопския властелин Момчил войвода – последният владетел на крепостта.
Елена от Друми в думи: Златоград и района
Златоград е красиво и много оживено родопско градче, близо до границата ни с Гърция. В последните години то стана популярно с автентичните си бели възрожденски къщи и Етнографския комплекс на открито. По-малко известен факт за Златоград е, че той е родно място на войводата Делю хайдутин. Била съм няколко пъти в Златоград и все ми е било приятно там. Градчето притежава собствен облик и уютна атмосфера. Тази година прекарахме дълъг уикенд там и обогатихме впечатленията си.
В Златоград и наоколо могат да се разгледат немалко забележителности – възрожденски къщи, църкви, скални феномени, водопади, крепости.
Мариана от Nomads Time: Хераклея Синтика
Имало някога великолепен античен мегаполис на име Хераклея Синтика. Населението му наброявало над 40 хил. души и форумът, както и търговската му улица винаги били огласяни от оживена глъчка. Градът бил толкова значим, че самият македонски цар Филип II го избрал за своя лятна ловна резиденция. Разцветът продължил от V в. пр. Хр. до VI в. За съжаление, след няколко природни катаклизма блясъкът на Хераклея Синтика угаснал. Над 100 години археолозите търсят загубения град докато едно случайно събитие не доказва, че градът се намира само на 2 км. от днешното с. Рупите до гр. Петрич.
Явор от Just walked: Екопътека „Поглед към девет планини“
Търсите вълнуваща разходка близо до София? Несъмнено опитайте екопътека „Поглед към девет планини„. Тя започва от китното село Сирищник (близо до Перник), а за финал ви очаква връх Сирищнишка Рудина, висок 1172 м. и спиращата дъха панорамна гледка – при ясно време може да видите цели 9 планини – Черна гора, Витоша, Верила, Голо бърдо, Рила, Пирин, Конявска, Земенска и Пенкьовска планина. Преходът с отиване и връщане трае около 3 часа.
По пътя към върха ще минете през няколко интересни места – малък параклис и мозайка от камъни, наречена Окото. Там всеки преминаващ може да остави камък в обозначената част и да вдъхне живот на каменната кариера.
Надежда от Тефтерчето на един Пътешественик: Старо Железаре
Старо Железаре е истински вдъхновяващо село – арт галерия на открито, където всяка къща и всеки дувар разказват истории. Инициативата е дело на художника Венцислав Пирянков и съпругата му Катажина, които заедно със свои студенти се завръщат тук всяко лято, за да създават изкуство и да превърнат селото в една от най-големите и постоянни открити арт галерии.
По стените оживяват приказни герои, световноизвестни звезди, политически личности, поети, революционери, хора от народа, известни произведения, актуални световни въпроси и какво ли още не. Всички те придават неповторимия облик на селото. Разходката из Старо Железаре е като пътешествие през безкрайна галерия – всяка уличка разкрива ново артистично изживяване, което те подтиква да откриваш още и още.
Виктория от МyTrips2Remember: Екопътека “Трите Смолянски езера”
Екопътека “Трите Смолянски езера” се намира на около 10 км от Смолян и е едно вълшебно и лесно достъпно място за бягство сред дивната природа на Родопите. Екопътеката обикаля езерата: Тревистото, Бистрото и Мътното.
Районът притежава уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве. Гъстите иглолистни гори произвеждат фитонциди, които правят въздуха особено здравословен за хора, страдащи от алергии и хронични заболявания на горно-дихателните пътища.
Маршрутът е кръгов и започва от Тревистото езеро. То е и най-голямото от трите, и най-живописното по мое мнение.
Пътеката продължава към Бистрото езеро, но за жалост то е почти пресъхнало, освен много малка блатиста част от него. Местните казват, че при топенето на снеговете през пролетта отново се изпълва и във водите му се оглеждат вековните смърчове, които го заобикалят.
След Бистрото езеро започва малко по-стръмен горски участък, който води към третото – Мътното езеро. Водите му са действително доста мътни, на места дори тъмнокафеви към черни. То е най-дълбокото – 4,5м и най-високото – на 1500м надморска височина.
Струва си разходката по всеки сантиметър от това магично място!
Надежда от Family Travel Spirit: Белоградчишките скали
Не може да не сте чували за уникалния природен феномен в Западна България – Белоградчишките скали. Тези невероятни скални образувания имат причудливи форми, които наподобяват хора, животни и митични същества. Нещо, което задължително трябваше да видим!
И колкото и да сме пътували из България, точно там не бяхме ходили. Планирахме пролетта за посещение на това специално място – и не сгрешихме. Тъкмо всичко се беше раззеленило, нямаше много хора, а скалите контрастираха с техния червеникаво-кафяв цвят още повече. Белоградчишките скали не само ни впечатлиха с вида си, но и с възможностите за разходки и гледки.
Най-добрият начин да ги разгледаш е от крепостта „Калето“, която се намира в сърцето на скалите. Там можеш да усетиш връзката между историята и природата, докато се любуваш на панорамната гледка към околността. За самите скали отделихме около ден и половина за разходка, но това е, защото сме с две малки деца и искахме да се насладим максимално на всяко кътче.
Разходките из района са спокойни, а гледките – впечатляващи, особено когато слънцето пада върху скалите. Не пропускайте да ги добавите в списъка си с места за посещение!
Станислава от Sun and Sunny: село Мандрица
Знаехте ли, че в България има албанско село? Сгушено в пазвите на Източните Родопи, селото се намира само на 2 км от гръцката граница. Историята му започва от далечната 1636 г., когато селото е основано от двама братя албанци. По-късно мандричани и тракийци се смесили, като общата религия допринесла за по-бързото развитие на този процес. Основните три поминъка в Мандрица били бубарство, отглеждане на сусам и тютюн. С бубарството е съобразена архитектурата на къщите, които са триетажни. В селото има две църкви, като отделно е поставена и камбанария, която може да се види и днес до църквата „Свети Димитър“.
