Дивата любов на Шегава и Пчелина

Февруари ни дари с първите слънчеви и топли дни за тази година и това беше един прекрасен повод за пътуване. Реших, че е време да посетя някой природен феномен или гора, които тепърва започват да намирисват на идващата свежа пролет. Насочих се към Кюстендилска област, за да се насладя на две места, които никога преди това не бях чувал или виждал.

Още отсега мога да кажа, че тези две места, за които ще разкажа са неповторими и няма достатъчно думи, с които да ви опиша красотата и вибрациите на хармония, които витаят с лекота във въздуха. Надявам се снимките да успеят да ви пренесат на тези две кътчета и да изпитате емоцията, която ние изпитахме.

Както споделих вече, се отправихме към Kюстендилска област и по-точно към село Раждавица (за което ще дам повече информация в „полезна информация“) , където започва пътят към първата ни находка. Става въпрос за природния феномен каньон Шегава в Коньовската планина.

Трябва да си призная, че в началото въобще не бях въодушевен от идеята да посетя такова място, но всичко това се промени още при първите ми стъпки между скалистите стени.

Самият каньон е изключително живописен и красив. Тъй като в региона на Шегава растителността е гъста, мястото си е същинска джунгла за умерения пояс, в който се намираме.

Любопитното е, че всеки сезон тук отделно допринася допълнителна и различна доза красота. Ние уцелихме благоприятен момент да посетим мястото, тъй като по-голямата част от растителността все още не бе цъфнала и разперила шарените си цветове.

Разглеждайки тази местност може да видите различни форми на скалите като някои носят различни имена като Камилите, Костенурките, Самотника и др., а други чакат да ги дарите с креативни имена чрез вашето въображение. Също така ще видите грамадни отвори в скалите, които в действителност са недостижими пещери, освен ако не сте алпинист с много приключенски дух.

За мен мястото е неземно поради факта, че не е популярно и това до голяма степен допринася за чистотата и спокойствието, което притежава Шегава. Освен каньона човек може да се наслади и на красивите цветове и радостния шум на река Шегава (приток на река Струма).

А и най-вече на естествената, красива дивота, която мястото внушава във всеки посетител тук.

Полезна информация:
Както споменах в началото, трябва да се насочите в посока село Раждавица. Стига се по пътя София – Кюстендил, като за Раждевица ще завиете надясно преди да достигнете град Кюстендил;
В Раждевица трябва да стигнете до църквата на селото и там да оставите колата си, тъй като пътят за каньона е черен и труден за изминаване с лек автомобил;
Слизайки на площада пред църквата, се насочвате от дясната страна на читалището и продължавате по пътя. Когато асфалтираният път свърши, ще започне черен път, по който трябва да продължите, докато не свърши. (наблюдавайте за руините на средновековната църква в началото на черния път, в снимките е показана). От дясната си страна ще видите пътека, която ще ви заведе навътре в каньона, където истински ще се насладите на красотата на този феномен;
Имайте предвид, че мястото е диво, тоест няма чешми и пейки за почивка, както са еко пътеките;
Препоръчително е да си обуете високи обувки и да бъдете с дълги панталони заради растителността;
Също така искам да поздравя тук БАБА ТОНИ! Една много весела и любезна жена от село Раждевица. Благодаря ѝ за отделеното време и приятното бъбрене. Винаги съм се радвал на такива хора и ми е приятно да спра и да си поговоря с тях, научаваш нещо ново от всеки, който срещнеш.

След като прекарахме няколко часа в дивото, се отправихме към второто място, където станах свидетел на един от най-хубавите залези, които съм виждал.

Въпросното място е язовир Пчелина и параклис „Св. Йоан Летни“. Комбинация на автентичност и дъхоспираща панорама.

Параклисът е много малък, но изключително интересен. Първо поради факта къде се намира и второ заради годината, през която е създаден (1350г).

Малката църква е с патрон „Свети Йоан Летни“ и се намира в бившото землище на вече несъществуващото, залято от водите на язовир Пчелина, село Пчелинци, в местността „Камико“, намиращо се днес на 2 км северозападно от село Поцърненци.

Църквата е изградена на импозантни скали на южния бряг на язовир Пчелина (интересно е, че в миналото носил наименованието Лобош). В параклиса може да се влиза и да се запалват свещички, както и да се разгледат стенописите, които са останали до ден днешен.

Както написах в началото, думите наистина няма да са достатъчни за мен да ви обясня енергията и емоцията, която изпитах, седейки на тревата и гледайки слънцето как си отива.

Мястото дарява с любов към душата, гледката към далечната панорама внушава мир, а водите (в моя случай води и лед) на язовира допринасят щастие. Цялата тази комбинация може само да ви зареди положително и да ви накара да се почувствате върховно чисти емоционално.

Полезна информация:
Мършрутът е София – Кюстендил, като гледате след минаването ви през град Радомир да се насочите към село Поцърненци, което се пада на малко разстояние след града в дясно;
Тръгвате по главния път на селото и стигате до центъра, завивате наляво от намиращия се там магазин;
Ще стигнете до близката махала (ще я припознаете с чешма в площадката), продължавате нагоре и ще се озовете на черен път (наблюдавайте за табели, насочващи към параклиса);
След като минете поляната ще стигнете до едни къщи и там ще е хубаво да оставите колата си, за да продължите пеша, тъй като пътя е изключително неравномерен;
След половин час ходене ще видите параклиса в далечината, както и пътя, водещ към него;
Мястото е изключително красиво във всеки сезон и е страхотно за еднодневно бягство;