Многото лица на Берлин

Винаги съм имала въображаем списък с мечтани дестинации, а отскоро вече е наличен и физически. Колкото обаче да е голям афинитетът ми към малки, китни градчета и селца, мегаполисите си стоят там и напомнят за себе си. Лондон, Париж, Берлин, Милано. Звучи като дъъълга обиколка, посветена на модни седмици и магазини на екстравагантни дизайнери. Означава обаче и купища история, от който и ъгъл да надникнеш.

“Да отидеш в Берлин и да не отидеш да парти…е като да отидеш в Берлин и да не отидеш на парти”, ми каза приятел преди да замина. Е, не отидох на парти; че то пътуването и животът на колела (било то и самолетни) си е същински купон! Първата причина да избера столицата на Германия за следващата си почивка, бе просто фактът, че не бях ходила в тази част на страната. Останалите причини дойдоха от само себе си и неканени.

Берлин ни плени със своята непринуденост и многоцветност. Оприличих го на тийнейджър – съвременният град е млад, цветен, шумен, неориентиран, забързан. Все още се лута и се мъчи да открие себе си, пробва се в мода, архитектура, изкуство, бизнес… все нещо не му достига и граби от всичко по малко. По лицето му обаче перманентно стоят страшни белези, за които няма грим, маска или графит, които да могат да ги скрият. Белези толкова дълбоки, че започва и теб да те боли.

Говоря именно за Берлин по време на Втората световна война (1939-1945). След нея Нацистска Германия е разделена на четири окупационни зони, бидейки заобиколена изцяло от Съветския съюз. Западните съюзници – Англия, Франция, САЩ, образуват т.нар. Западна Германия (ФРГ), а съветската окупационна зона – Източна (ГДР). Берлин става столица на ГДР и е разполовен между двете страни. Всъщност градът съществува още от XIV в., бил е столица на Брандебург, Германската империя, Прусия, но вървейки по днешните улици, сякаш още ехтят валящите от небето бомби и грохотът на безмилостната война с хиляди жертви.

Пристигаме късно, радваме се на светлините на нощния град, и първата работа след сутрешното кафе, е да си вземем Berlin Welcome Card. За удобство на туристите, картата може да бъде за 48ч, 72ч или повече. В нашия случай – 4-дневният пас ни осигури постоянен, неограничен градски транспорт и достъп до най-интересните забележителонсти и заведения с отстъпка. Когато съм някъде навън, не обичам да планирам маршрути и посещения по дни, часове, минути. Но малката книжка, която получавате заедно с билета, предвидливо е начертала карти с примерни маршрути по дни, а обектите, които посещавате, са прилежно описани. Няма да крия, че почерпихме идеи и се възползвахме да обединим маршрути, без да се притесняваме, че нещо ще остане встрани от полезрението. Разбира се, времето никога не стига и много от “задължителните спирки” не се порадваха на българското ни присъствие, но тъкмо ще остане за следващи пъти, нали?

Най-ясният ориентир в центъра на града е Телевизионната кула и площад Алекзандърплац, където се намира и една от най-оживените транспортни пресечни точки. Тук през 1805 година Фридрих Вилхелм III приел с почести цар Александър I, а по-късно със свой указ дал на площада името на руския монарх. Самата кула е построена през 1969 г., и със своите гордо издигащи се 368 м., е една от най-високите сгради в света и често посещавана атракция. Ако не се притеснявате от височини, е възможно да видите Берлин от птичи поглед – Кулата е отворена за туристи; до върха й се качвате по стълбите или с асансьор, които водят към кафе-бар с панорама и към сферичния въртящ се ресторант, а удоволствието от “обикновенето” посещение ще ви струва между 17 и 24 евро според часа на денонощието. 360 градуса Берлин на длан. Но имайте предвид и големите опашки, които се вият отдалеч!

Наблизо се намират още Кметството, Музеят на ГДР, множество симпатични кафенета и търговски центрове и обекти, но и големият Световен часовник с историческо значение. Сферите му показват времето в 148 различни краища на света и се въртят според часовата зона.

Недалеч от площада е известната Берлинска катедрала (Berliner Dom), която обаче е в неоренесансов стил и с куполи. Това е най-голямата църква в града и центърът на немските протестанти. Посещението й се случва след закупуване на билет, средствата от които обаче са предназначени за поддръжка на сградата.

Ще се връщаме в тази част на града многократно – за най-студеното време си резервираме цял ден. Защото точно тук, където започва главната улица “Unter der linden”, се намира и прочутият Музеен остров. Музеи да иска човек в този Берлин! Все пак, това е една от точките с най-много музеи в света, като към момента общият им брой възлиза на 173. Бункери, исторически, макети, восъчни фигури, лего, мотоциклети Made in ГДР, германо-еврейска история, къривурстове и какво ли още не. Островът на музеите обаче е истинско бижу в сърцето на немската столица – част е от международното културно наследство на ЮНЕСКО и включва пет изключително красиви, внушетелни сгради, домове съответно на:

• Alte Nationalgalerie – Галерията ни разкрива произведения от различни автори от 19 век насам; Днес помещава 1800 картини и 1500 скулптури за ценители на изкуството.
• Altes Museum – Афинитетът ми към античната история, архитектура и изкуство не остава незадоволен, като всеки от другите музеи разкрива по някаква част от красотата на древната култура. Първият етаж тук е посветен на Елада, а вторият – на Рим. Колекцията на етруските тук пък е най-богатата такава извън Италия.
• Bode-Museum или още познат като Музея на Кайзер Фридрих; В духа на философията на първия музеен куратор, Вилхелм вон Боде, за смесване на арт колекциите, тук могат да бъдят видяни на едно византийски монети, скулптури от Равена, редом до работи от пруския барок и германски ренесанс.
• Neues Museum – Древен Египет, Нубия, европейско наследство от Каменната епоха до Средновековието и нордически митологични стенописи; Neues-Нов, тъй като е бил разрушен през ВСВ и реконструиран;
• Pergamonmuseum – Класическа древност, Близкия изток и ислямско изкуство – Личният ми фаворит на Острова побира под един покрив красоти от гръцкото и римското изкуства, като тук е заложено на внушителните архитектурни постижения. След като видите залата, заета изцяло от огромния Пергамски (тоест създаден в град Пергам, Мала Азия) олтар от 180-160 г. пр. Хр – най-значителното елинистическо произведение., задължителна спирка е и Пазарната порта от Милет, а сетне и внушителната колекция от Вавилон, Урук, Асур. Реконструкцията на Портата на Ищар от Вавилон от 6 в. пр. Хр. е основната атракция на близкоизточната колекция в Pergamonmuseum.

Можете да си закупите един общ билет за целия Музеен остров, който ви осигурява еднократно влизане във всеки обект за един ден. 18 евро редовна цена, 9 евро – ученически/студентски.

Впускаме се в дълга, приятна разходка по големия булевард “Под Липите”, като встрани от нас остават Университетът Хумболт, Руското посолство, Операта, а пред нас – така известната Брандебургска порта. Арката е построена в началото на 18 век, и леко ме върна в Юбелпарк и Триумфалната арка в Брюксел. Колесницата – квадригата – с богинята на победата Виктория някога е посрещнала победоносните походи на Наполеон, а сетне и Ото фон Бисмарк. Внушителна със своите 12 колони в гръцки стил, това е единствената от 18-те порти-входове, останали от крепостната стена на Прусия.

Колкото и да потъваме в съвременния облик на града, да се радваме на чудесата на технологиите, модерната архитектура, да се шмугваме в тайни безистени за глътка свеж въздух с кино, музика и графити, много графити – духът на Хитлер и наследниците му “витаят” навсякъде. Нашето поколение, родено в едни по-други години, с любопитство посяга към томовете литература, разпитва родители и баби, и с нескрит интерес застава пред каквото е останало от Берлинската стена, някога дълга цели 155 км. Т.нар. East Side Gallery е най-дългият запазен участък, започващ от красивия мост Обербаум над река Шпрее, а най-близката метростанция е Warschauer strasse. Сивата стена, символ на Желязната завеса и напрежението от Студената война, е висока над 3 метра, и между 1961 и 1991 г. е разделяла Берлин вече не само на теория, но и на практика. Консервативният, студен камък, неслучайно от едната си страна – западната – е галерия – красиви и символични графити разказват за Вятъра на промяната и рисуват изказаните и неизказаните копнежи на берлинчани. Високата стена, плетовете бодлива тел, наблюдателните кули и засилената охрана обаче не са спирали жителите на града да съберат разделените двойки, родители и деца, приятели. Хитри берлинчани са прокопавали тунели, криели са хора в багажници, в капаците на мотора, и кой знае още какво, което хрониките все още не разкриват. И така до 9 ноември 1989 г.

 Най-страстната и скандална целувка в политическата история – Ерих Хонекер и Леонид Брежнев.

Опитваме се да се доближим максимално до Стената, за да я разберем. В понеделник следобед успяваме да хванем “Pay what you want”: happy-hour в Berlin Wall Panorama. 18-метровата визуализация на Die Mauer (The Wall) от артиста Yadegar Asisi е в непосредствена близост до задължителната точка Checkpoint Charlie – пропускателния пункт между Източен и Западен Берлин, където “напускаме” Американския сектор.

Недалеч от Брандебургската врата е сравнително новият монумент (открит преди едва 12 години) – Мемориалът, посветен на Холокоста и всичките му жертви от еврейското общество в Европа.. Големите каменни блокове, над 2700 на брой, всеки с различен размер и височина, са разположени в необятен лабиринт, напомнящ огромно сиво гробище. Мемориалът е отворен за посетители по всяко време и няма входна такса.

Берлин е колкото сив и каменен, толкова шарен и хаотичен. Толкова разнолик, че може да се объркаш; и във всяка част на денонощието е огрят в различна светлина. Западноевропейски консерватизъм, средновековна достолепност, военна строгост, много красиви сгради, разностранни жители, класическо и авангардно изкуство, технологии и денонощно забавление са слети в една наглед несъвместима комбинация. Едно обаче е сигурно – досущ като с подрастващ тийнейджър, времето ти с него минава неусетно. Объркан си, но имаш още купища неотговорени въпроси – нищо че си получил вече толкова отговори! И знаеш, че ще се видите пак, а той отново ще намери с какво да те изненада.

(Още) Десет неща, които да направите, докато сте в Берлин:

1. Посетете автентична таверна с немска крафт бира, пържени картофки, ароматни бретцели; Ако искате да спестите време за посещения на обекти и разходки, вурст от улицата в компания на gluhwein (греяно вино с портокал и канела) също е вариант.;
2. Вземете си печат в паспорта от 4-те окупационни сектора на Checkpoint Charlie;
3. Посетете някой от Берлинските маркети (битаци) през уикенда – зад Bode Museum ще откриете книги и разни други антикварии не само на немски език, а този зад Ostbanhof е същински рай за колекционерите;
4. Разходете се из известния квартал – оживения Краузберг (Kreuzberg), недалеч от центъра. Младежки, този квартал, някога част от Западен Берлин, носи бунтарски и хипарски дух. Симпатични сгради, вкусни улични манджички, уютни заведения и тихи алеи!
5. Хванете някой случаен двуетажен рейс и направете панорамна обиколка на града по студентски.
   Или обиколете града с някой от интерактивните турове, които всъщност хич не са малко – автобусен, със сегуей, на две колела с велосипед, с корабче по реката или с… трабант.
6. Разходете се из красивата градска градина – големият парк Тиергартен е страхотен за пешеходци, бегачи, колоездачи, и е вторият по големина в Германия след този в Мюнхен. (Ако сте пропуснали да видите Берлин от високо от Телевизионната кула, наблизо е Siegessäule /Колоната на победата/, висока 67м. До върха й се стига след 270 стъпала и едва 3 евро входна такса.)
7. Вижте сладките жирафи и пингвини в Зоологическата градина.
   Отворена всеки ден от годината, това е най-известната и животински богата  зоологическа градина. Срещу малко повече финанси, дори можете да посетите някои от животинките лично! Ако пък вали, посетете Аквариума.
8. Изпийте следобедното си кафе по залез в панорамния бар на Телевизионната кула.
9. По-близко до звездите: реновираният стъклен купол на Райхстага (сградата на парламента) предлага друг интересен поглед върху града; емблематичната сграда е отворена за туристи свободно, но се запишете предварително;
10. Идете на концерт/парти!
    Нощният живот на града-тийнейджър не е за изпускане. И преди, и сега, тук никой никога не спи. Барове, пъбове, клубове и музика на живо за всеки стил и вкус. Някои места са толкова потайни, че трудно ще разбереш, че в този цех се случва нещо, за други ти е необходим успешно преминат фейс контрол. Толкова стриктен, че хората правят клипчета в YouTube с препоръки за това.

Текст и снимки Рада Бонева.
Може да последвате Рада в нейния инстаграм профил, както и в нейния личен блог!