Пъстрото бижу Барселона
Привечер, наближава осем и си седнал на стълбите пред Palau Nacional, заобиколен от хиляди хора и техните разговори на безброй познати и непознати езици. Отваряш студената Estrella Galicia и отпиваш, в очакване да започне. Малко преди осем пускат помпите и светлините и изведнъж шумовете от тълпата изчезват, заменени от божествените гласове на Freddie Mercury и Montserrat Caballé. “Barcelona – Like a jewel in the sun”, чуваш и осъзнаваш, че макар и слънцето да залязва, бижуто Барселона продължава да блести. И ти си там. Виждаш танца на водата и светлината, усещаш пръските от Font Mágica по кожата си и осъзнаваш, че точно в този момент не би бил никъде другаде.
Две са думите описващи идеално града на Гауди – туризъм и бохемия. Две лица на една и съща монета. Туризмът е превзел каталунската столица във всяка една сфера на обществения живот. Има дни, в които централните части на Барселона приличат повече на бойно поле, отколкото на средиземноморски град. Ако искаш да се докоснеш до онази мистична, бохемска атмосфера от филма на Уди Алън „Вики Кристина Барселона“, то по-добре избягвай тълпите от китайски, немски или руски туристи, водени от гид със знаменце или чадър и се поразходи из малките улички на El Gótic.
Започни с двете катедрали – Catedral de la Santa Creu y Santa Eulàlia – или просто La Catedral и Basílica de Santa Maria del Pi. И двете готически, и двете доста различни една от друга. За да ги видиш на спокойствие, по-добре отиди рано сутрин, когато тълпите от пришълци все още не са ги превзели, за да се опитат да си направят перфектното selfie. По пътя към Placa de Sant Jaume, мини по Carrer del Bisbe, където с повече късмет можеш да разгледаш на спокойствие известния мост Pont del Bisbe. Ако пък искаш да потънеш изцяло в готическата атмосфера на квартала, то най-добре ще е да не ползваш карти или телефон, а да си позволиш да се изгубиш за известно време. Уличките може да са много малки, но пък за сметка на това крият много чаровни места и интересни гледки. Просто по-често поглеждай нагоре.
Откриеш ли Plaça Reial не ти остава нищо друго, освен да седнеш в някое от безбройните кафенета, да си поръчаш Café con leche и churros и да се полюбуваш на слънцето, палмите и песента на папагалите, криещи се между листата им. След кратката почивка стигаш до статуята на Колумб, който сочи към морето. По-добре последвай съвета му и отиди и ти натам. Разходката покрай яхтения клуб, в посока Barceloneta ти представя чаровни гледки, а малките улички на едноименния квартал те пренасят в сюжета на някой филм, а в края им ще мернеш топлите води на Средиземно море.
Ако си случил на слънчев почивен ден, то бъди сигурен, че плажовете ще бъдат пълни. Туристи и местни се пекат на пясъка, сърфисти и яхти борят вълните. Лятна идилия, която там продължава почти ежегодно, тъй като зимните температури често са около 10°. Ако плажовете не са любимото ти място, съвсем спокойно можеш да отскочиш до близкия Parc de la Ciutadella, където да се полюбуваш на езерото с патиците или фонтана с лебедите – трудно е да ги пропуснеш, особено фонтана, който представлява висока колкото четириетажен блок каменна конструкция със златни статуи, вдъхновени от гръко-римската митология. Наблизо се намира и триумфалната арка, която също като всяка такава е безполезна, но доста впечатляваща. Там ще видиш десетки млади и стари художници, опитващи се да пресъздадат заобикалящата ги атмосфера на платната си.
Малко преди залез по-добре мини през някое магазинче, зареди се със сангрия и нещо за хапване, хвани жълтата линия на метрото и слез на станция Alfonso X. Там те чака едно двадесет минутно изкачване на Parc del Guinardó, където се намират и Bunkers del Carmel – изоставена военна постройка, предлагаща една от най-зашеметяващите гледки в града. По залез атмосферата е най-вдъхновяваща, а последните слънчеви лъчи придават на гледката и мястото още по-бохемски вид. Мястото е известно сред младите, не е комерсиална туристическа дестинация и се изисква физическо усилие, за да бъде достигнато, така че повечето хора са любители на приключенията, гледките и природата, а не типичните туристи, които ще видиш денем по La Rambla или Plaça Catalunya.
След спиращата дъха гледка, обилно полята със сангрия, се отправяш надолу по хълма, за да започнеш вечерта. Традиционните испански барчета предлагат богат избор от вино, сангрия и бира, подкрепени с безброй видове tapas-и. Но вече би трябвало да си разбрал не си в традиционната Испания и тук на tapas им казват pinchos, понеже си в Барселона не са и безплатни, а си плащаш. За да избегнеш гореспоменатите тълпи от mainstream туристи по-добре отиди на Carrer Blai, който е известен с безбройните си барове, предлагащи всичко, от което имаш нужда за една пълноценна нощ.
А ако търсиш още по-традиционно преживяване, то потърси някой от баровете в квартала El Born – място силно наподобяващо El Gótic, но вместо от тълпи туристи ще си заобиколен от тълпи местни артисти или временно пребиваващи в града чужденци. На всеки ъгъл можеш откриеш интригуващо барче или ресторантче, където да утолиш жаждата с поредната чаша сангрия. А как и къде ще завърши вечерта, вече зависи от теб самия.
И независимо как си приключил вечерта, отдели следващия ден на Гауди. Две къщи, един парк и една катедрала. Заслужават си виждането, а ако все пак решиш да влезеш в тях, приготви си между 60 и 100 €. Зареди се с търпение, защото тълпите организирани туристи могат да изкарат извън нерви и най-спокойния човек. А все пак е срамота да си в Барселона и да не погледнеш поне веднъж фасадата на La Sagrada Familia.
Барселона може да ти предложи много, стига да и позволиш да го направи. Ако имаш времето и средствата посети Museu Picasso, Fundació Miró или гледай мач на Camp Nou. Изкачи се до Castell de Montjuic или Tibidabo и се наслади още веднъж на града от високо. И си припомни, че Барселона е толкова пъстра, че колкото и време да прекараш там винаги ще откриваш нещо или някого, който да те изненада.
