Страсбург – история, изкуство и… тарт фламбе
Страсбург се намира в Елзас, регион, чиято атмосфера не е типично френска. Разделен между две култури, тази на Франция и на Германия, градът притежава свой собствен чар и разхождайки се из улиците му, човек може да си помисли, че се намира в приказка.
Идвайки за пръв път преди четири години, културният шок ме повали. Времето – облачно. Месец август. Дъжд. Хора от най-различни раси и религии. Дойдох с родителите си и не можах да се насладя на красотата на града. Всичко ми се виждаше толкова сиво сравнено с България. Гледах билета за София с насълзени очи. Хлипах, затворена в стаята на двустайния апартамент, който бяхме наели за две седмици, докато не заспах, изгубила сили. Исках да се прибера. На следващата сутрин притворих очите си и слънцето ме озари, галейки ме с топлите си лъчи. Съжалението беше изчезнало и на негово място дойде вълнение. И тогава осъзнах, че Страсбург ще се превърне в моя втори дом.
Приключенията ми в Страсбург се въртят около музеите, голямата катедрала, забулена в легенди от далечни времена, извисяваща се страшно над всеки малък човечец, погледнал нагоре, ресторантите и малките кафета, скрити в криви улички. Страсбург приютява многобройни култури и раси. Градът е дом на испанци, италианци, англичани, българи, руснаци, африканци, индийци… Не мога да изброя хората, дошли от всички краища на света, градът е толкова цветен. Университетът в Страсбург е най-големият във Франция, с около 45 000 студенти. Кампусът е огромен, но сградите приличат на изработката на мързелив социалистически архитект, не преувеличавам. По средата на кампуса има красива зелена поляна, където студентите сядат, за да почетат, или да поприказват с приятели. Някои свирят на китара, други изпълват въздуха със смеха си… Това не е типичният български студентски град.
Младите хора излизат на по бира с приятели, или да хапнат тарт фламбе, което едно от най-известните ястия в този регион. Много хора описват тарт фламбето като тънка пица, но хората от Елзас се обиждат от това сравнение. Прави се с много тънко тесто на пещ ; има сметана, лук и лардони, това е класическото фламбе, а след това има много вариации. Едни от най-посещаваните места са Au Brasseur и Flam’s, където цените са по-евтини. Тук друго известно ястие е шукрутът, много тънко накълцано зеле с месо (в което съм влюбена). Няма да продължавам да хваля храната на Страсбург, защото текстът ще заприлича повече на рецепта, отколкото впечатления за града.
В Страсбург музеите са много, а един от любимите ми е дворецът Роан (Palais Rohan), намиращ се срещу катедралата Нотр Дам, където Мария Антоанета е живяла, а Наполеон е посещавал и е посрещал гости. Има три крила – изкуство, археологически музей и апартаментите на аристократите. Хората могат да посетят всеки един от тях и да се насладят на красотата, предоставена от изтъкнати артисти като Гюстав Доре, който е роден в Страсбург, Сандро Ботичели, Моне, Реноар и много, много други. Други музеи, които са интересни за много от посетителите на Страсбург, са музеят на модерното изкуство, музеят на Томи Унгерер, историческият музей (който е като лабиринт от факти, картини, снимки, книги, макети, дрехи и бижута), Елзаският музей и още много, които все още не съм посетила. Всеки месец има културни събития и конкурси в различните краища на града, като някои са организирани от самите студенти в Université de Strasbourg.
Баровете в Страсбург са много и винаги пълни. Повечето са малки и затворени, но имат своя чар, като Френската таверна, бар Бертом, Алхимистът (който е направен като вътрешността на гора), американският бар Авиаторите, Бирената академия и т.н. Ресторантите предлагат вече известното тарт фламбе и шукрут, охлювите са лукс, а бирата задължителна. Много добри ресторанти са Au Canon, с прекрасна гледка към реката и върха на катедралата, Le Tire-Bouchon, където е малко по-скъпо, но храната е уникална и Au Quai de l’Ill.
Зимата е най-чаканият сезон. Страсбург е известен като „столицата на Коледата“ и коледният базар (Marché de Noel) привлича милиони туристи от цял свят. На щандовете се лее греяно вино и се продават типични елзаски ястия, както и сувенири, коледни курабии и украси. Базарът продължава близо месец и коледното настроение се крие във всеки ъгъл.
Катедралата Нотр Дам е една от най-големите катедрали в света, завършена през 1439 година, извисяваща се 143м над посетителите, които могат да се качат на върха и да се насладят на красивата панорама. Стара елзаска легенда гласи, че катедралата е най-ветровитото място в Страсбург, защото бабата на дявола, живеела там. И когато дошъл да я посети, заседнал между святото място и външния свят. Затова всеки ден се бунтува, опитвайки се да се измъкне и ветровете ехтят пред катедралата.
Елзас е единствен по рода си регион, разделен между Франция и Германия. Хората са усмихнати, ведри и гостоприемни. Старците говорят на елзаски, уличните музиканти са на всеки ъгъл, а студентите изпълват града с живот и радост. Разположен на границата на Германия и Швейцария, хората често отскачат до съседните държави. Градът е символ на разнообразието от най-различни нации и раси, символ на прекрасната елзаска кухня, на изкуството, литературата и музиката. Архитектурата му не се среща никъде другаде във Франция и всеки един, посетил сърцето на Елзас, остава белязан от срещата. В сърцето ми винаги ще има място за Страсбург, сигурна съм, че и аз съм запечатана в неговото.
