Exploring beyond Sofia
Menu
  • България
    • Екопътеки
    • Едно място – два сезона
    • Югозападен регион
      • Област Благоевград
      • Област Кюстендил
      • Област Перник
      • Софийска област
    • Тракийско – Родопски регион
      • Област Кърджали
      • Област Пазарджик
      • Област Пловдив
      • Област Смолян
      • Област Стара Загора
      • Област Хасково
    • Дунавски регион
      • Област Видин
      • Област Враца
      • Област Габрово
      • Област Ловеч
      • Област Плевен
      • Област Силистра
    • Черноморски регион
      • Област Бургас
      • Област Варна
      • Област Добрич
      • Област Шумен
  • Чужбина
    • Великобритания
      • Абърдийн
      • Единбург
    • Германия
    • Испания
      • Барселона
      • Валенсия
    • Исландия
    • Италия
      • Болоня
      • Венеция
      • Верона
      • Генуа
      • Милано
      • Пиза
      • Сиена
      • Торино
      • Флоренция
    • Португалия
      • Авейро
      • Азорски острови
      • Брага
      • Гимараеш
      • Евора
      • Кашкайш
      • Коимбра
      • Лисабон
      • Мадейра
      • Обидуш
      • Порто
      • Синтра
    • Румъния
    • Сейшели
    • Унгария
      • Будапеща
    • Франция
      • Лион
      • Страсбург
      • Тулуза
    • Холандия
  • Гости
  • За Мен и блога
    • За Мен
    • Контакти
    • Партньорство
    • Житейски събития на блога
  • English
Exploring beyond Sofia
  • България
    • Екопътеки
    • Едно място – два сезона
    • Югозападен регион
      • Област Благоевград
      • Област Кюстендил
      • Област Перник
      • Софийска област
    • Тракийско – Родопски регион
      • Област Кърджали
      • Област Пазарджик
      • Област Пловдив
      • Област Смолян
      • Област Стара Загора
      • Област Хасково
    • Дунавски регион
      • Област Видин
      • Област Враца
      • Област Габрово
      • Област Ловеч
      • Област Плевен
      • Област Силистра
    • Черноморски регион
      • Област Бургас
      • Област Варна
      • Област Добрич
      • Област Шумен
  • Чужбина
    • Великобритания
      • Абърдийн
      • Единбург
    • Германия
    • Испания
      • Барселона
      • Валенсия
    • Исландия
    • Италия
      • Болоня
      • Венеция
      • Верона
      • Генуа
      • Милано
      • Пиза
      • Сиена
      • Торино
      • Флоренция
    • Португалия
      • Авейро
      • Азорски острови
      • Брага
      • Гимараеш
      • Евора
      • Кашкайш
      • Коимбра
      • Лисабон
      • Мадейра
      • Обидуш
      • Порто
      • Синтра
    • Румъния
    • Сейшели
    • Унгария
      • Будапеща
    • Франция
      • Лион
      • Страсбург
      • Тулуза
    • Холандия
  • Гости
  • За Мен и блога
    • За Мен
    • Контакти
    • Партньорство
    • Житейски събития на блога
  • English
Гости, Исландия, Чужбина

Авантюра: Георгия Косева в Исландия – Част втора

Публикувано от Dario
дек. 11, 2018 1384 4 0
Сподели

Небе във всички цветове

  • (Местата, които не можеш да посетиш)
  • Част втора

(Местата, които не можеш да посетиш)

Част втора

„Пътуването е нещо повече от разглеждане на забележителности; то е промяна, която остава дълбоко и завинаги в представата за живот.“

Най-големите клишета често се оказват верни. И може би заради това са клишета. Банални и изтъркани, фразите „Отиди където се чувстваш най-жив“,“Пътешествието е дестинацията“, „Живей, обичай, пътувай…“олицетворяват скрития копнеж на всеки свободолюбив човек с любопитство към непознатото и жажда за приключения. Банална е и Исландия. Пред теб – безкраен хоризонт, а ти се впечатляваш от меките си стъпки по мъха. Зад теб – не изгаснал вулкан, а ти се взираш дълго в розово-оранжевите облаци. В далечината – чува се масивен водопад, а ти се любуваш на вкуса на бистрата вода от реката. И така мога да продължавам до безкрай… Защото Исландия е едно клише, където спиш под звездите, гониш вълните, събираш камъчета за спомен и си клиширано щастлив, все едно светът се простира в рамките на този малък остров и проблеми и ежедневни грижи не съществуват.

 
 

Нашето приключение в Исландия започна с разходка из националния парк Thingvellir, след което пътувахме дълго към средата на острова. Толкова дълго, че слънцето отдавна бе залязло и всичко беше мрак. Бяхме решили да прекараме нощта близо до ледника Langjökull. Движехме се по черен път и с напредването на времето все повече се отказвахме, но беше толкова близо… Когато изведнъж насред пълната тъмница в небето грейна тънка,не много ярка зелена линия и започна да променя формите си и цветовете си, да се засилва и избледнява с всяка секунди.

Това беше – не търсихме сиянието, но то ни откри. Не ми говорете за физика, това е магия. Някъде между шофирането и навирането на лицето ми в прозореца „за да го видя и аз“,си намерихме приятно място за палатки върху мек мъх. Приятно би било силно казано за тази първа вечер. По-скоро взрив от емоции. Докато вечеряхме,замръзвайки, направихме по някоя друга дълга експозиция на сиянието, но дори и то не можа да задържи вниманието ми и побързах да заспя. (Грешка номер едно –никога не си лягайте, докато не се сгреете.)

Сутринта се събудих премръзнала и в обичайно лошо настроение, но това не продължи дълго. Когато се показах вън от палатката, осъзнах къде всъщност сме – в нищото. Буквално. Далече от всякаква следа на цивилизован живот, но пък какво място само! От едната страна на пътя всичко е покрито с мъх, чак до ледниковата река, която се влива в езерото наблизо, а в далечината – масивен ледник. От другата страна на пътя – само огромни камъни, нито едно мъхче, нито една тревичка, нищо. Шегувахме се, че може да снимат от тази страна на пътя някой филм за Марс – би било съвсем реалистично.

Потеглихме, нетърпеливи за всичко, което ни очаква през следващата седмица. Но кой да ни каже, че това, което ще се запамети най-дълбоко и завинаги в съзнанието ни не е дестинация и си няма име.

И наистина – самото пътуване бе моята любима „дестинация“. Малките градчета с цветни църкви, през които минавахме, за да заредим гориво. Извисяващите се покрай пътя планини, вулкани, а между тях вулканични полета покрити с мъх – казват, че били дом на елфи. Като нищо ще повярваш, там сякаш всичко е възможно.

Малките водопади в далечината, до които няма път, но пък под тях има по някоя ферма. Крайпътните ливади, където се виждат исландски овце, които спокойно си пасат и не обръщат особено внимание на случващото се покрай тях. И исландските коне – диви и покорни едновременно.

Макар, че предимно се движехме по главния път, който обикаля цяла Исландия (Ring road) и е не по-малко живописен, предпочитам черните пътища. Освен, че ни даваха повече време да попием всеки детайл от хоризонта, отиваха по-високо и ни отвеждаха до по-чудновати „крайпътни забележителности“. Един от тези пътища води до изолираната планина Vestrahorn. Някъде по самия път от едната страна има езеро, което все едно се слива в едно с небето и не можеш да откриеш хоризонта по между им. От време на време се откриваше и гледка към безкрайния океан,привидно тих и спокоен от далече.

И колкото невероятно да бе всичко, аз някак си го приемах за нормално, за даденост. То не бе там заради мен. Било е много преди мен, ще бъде там много след това и колкото и да е красиво, аз съм просто страничен наблюдател. Никога няма да знам какво е да си имаш ферма под някой водопад или да се подготвяш за зимата, защото казват – била тежка. И просто щях да си опаковам раницата и да си тръгна с хубави спомени и няколко камъчета. Красиво е, да, но на Земята има много красиви места.

Докато се бях примирила с това, Исландия ме изненада и превърна мен самата за няколко минути в едно голямо клише. Ден преди да заминем, когато пътувахме на запад към полуостровът Snæfellsnes, обичайно прекарахме „златния час“ както обикновено някъде из исландските пътища. И някъде там, точно къде не знам, по криволичещите завои между планините, ниските облаци над нас се оцветиха във всички нюанси на розово и оранжево. Тук-там се прокрадваше малко синьо и сиво като намек, че това все още е небето, което беше над нас и преди минути и ще си отиде скоро. В колата звучаха Пинк Флойд, а на таблото отпред падаше златна светлина. И с всеки следващ завой цветовете ставаха повече, а аз по-недоверчива, че това е реално.В момент като този се чудиш дали да плачеш от щастие, да крещиш от радост или просто да замълчиш и да опиташ да запомниш всичко.

И тогава в цялата си еуфория се замислих (макар смесените ми чувства към религията и всичко свързано с нея), че раят не е място. Това, което хората търсят не е дестинация. Най-красивият пейзаж не е такъв винаги. Най-прекрасният момент не е универсален. Моят рай бе нелепа смес между цветове, светлина и музика, резултатът от седмица недоспиване и сетива, които бяха толкова притъпени от всичко, което видяхме през тази седмица, а повярвайте – и три месеца не биха ви стигнали да разгледате острова. Но може би това е смисълът на Исландия – да намериш твоето клише, макар и само като гост. Да го запомниш и да го вкорениш в мислите си от тук нататък. Раят съществува, трае няколко минути и всичко по-малко от това е пълнеж. И за да завърша това клише, ще ви кажа:търсете момента, който не можете да опишете с думи. А кой знае, може да го намерите на ръба на полярния кръг.

Текст и снимки Георгия Косева.
Може да последвате Георгия в нейния инстаграм профил,

Сподели

Предишна статия

Авантюра: Георгия Косева в Исландия - Част първа

Следваща статия

Драгоманско блато

За мен

Travel Blogger

Dario Dionisi



За мен трябва да знаеш, че съм пътешественик по душа, италианец по произход и верен другар по същност. Винаги съм отворен за идеи и бих се радвал да се свържеш с мен на dario@beyondsofia.com

Абонамент

Бъди с мен във всяко приключение!

* indicates required

legenddario

Dario • Exploring beyond Sofia
Grateful to had the opportunity to go to so many p Grateful to had the opportunity to go to so many places this year, sharing some of my favourite snaps of #2022 , can’t wait to see what adventures are awaiting me during 2023 🤩

#yearoftravel #europe
Oh my god, is it already the end of the year! This Oh my god, is it already the end of the year! This year was full with surprises from our beautiful planet. In this video I gathered some of my most favourite nature spots and moments that I had the luck to record. And seriously there is no better caption to describe them than OH MY GOD 🤩

#ourplanet #ohmygod #momentsthatmatter
Life edition #2022 Life edition #2022
Welcome to the Vaticans wonders ✨ #Vatican #mus Welcome to the Vaticans wonders ✨

#Vatican #museum #wonders
The eternal city slaying since 751 BC #Rome #Ital The eternal city slaying since 751 BC

#Rome #Italy #eternalcity
“Good afternoon passengers. This is your captain “Good afternoon passengers. This is your captain speaking. I’d like to welcome everyone on Rightwing Flight 86A. We are currently cruising at an altitude of 10.000 km above sea level at an airspeed of 645 km per hour. The time is 3:25 pm. The weather looks good and with the tailwind on our side we are expecting to land in Rome approximately fifteen minutes ahead of schedule. I’ll talk to you again before we reach our destination. Until then, sit back, relax and enjoy the rest of the flight.„

#Rome #Italy #fly
Golden Athens since 508 BC #Greece #Athens #Sunse Golden Athens since 508 BC

#Greece
#Athens
#Sunset
Living the Ancient Greek way | Series two Let’s Living the Ancient Greek way | Series two

Let’s be honest, living during the ancient times of Greece was probably cool.

They had so many different and creative crafts that most of them we can witness until nowadays.

A good example for this is the new museum of the Acropolis. A modern building representing the exactly same proportions of the Parthenonas.

In the museum you can see fundamental artefacts picturing the believes and life from ancient times.

But probably the best part for me was the chance to see by myself all the perfect details crafted on different surfaces.

#Greece
#Athens
#History
Living the Ancient Greek way | Series one The hil Living the Ancient Greek way | Series one

The hill of Acropolis
- Parthenon since 432 BC
- Erechtheion since 406 BC
- Theatre of Dionysus since 520 BC

#Greek
#Ancient
#History
Зареди повече Последвай ме
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here: Cookie Policy

Други интересни статии

Лисабон, Португалия, Чужбина
апр. 22, 2019

Лисабон за два дни

Приключението да си португалец #Лисабон 1 През периода, в който живях в Лисабон, имах щастието да приветствам много...

Прочети повече
8 4
България, Гости
сеп. 4, 2018

Любимите места на българските травъл блогъри в България 2018

България, едно туристическо богатство, което не отстъпва с нищо на другите държави по света. Тя е малка, но силна и...

Прочети повече
0 0

Остави коментар Cancel reply

Copyrights © 2023 Exploring beyond Sofia. All Rights Reserved
Нагоре
 

Loading Comments...