Земя на огън и лед

(Местата, които можеш да посетиш)

Част първа

“Исландия е жив геоложки шедьовър, несравнима вулканична земя с драматични небеса, бълбукаща земя, гръмки водопади и топли лагуни. Ако искате да разберете как планетата е изваяна от силите на Майката Природа, пътуването из… ще ви даде много отговори.”

Тaзи малка островна държава се намира на границата на полярния кръг и за мнозина е едно от най-чудноватите места на света. Дом на едва 300 хиляди човека, но също на хиляди вулкани, водопади, планини, горещи извори, ледници, реки, езера, каньони, вулканични полета, безкрайни черни плажове… На границата между Евразия и Америка, Европа и вечният лед – там се намира малката Исландия – мистична, непредвидима и жива.

Ако сте се запътили към Исландия се пригответе за вятър и слънце. Сняг и студ. Дъжд и между капките – много усмивки. Такива бяха и нашите първи дни в южната част на острова. Дъждовни и вълнуващи. Разпъване на палатки в дъжда, сутрешно кафе с порция дъжд, слънце за кратка закуска, а после пак дъжд. Водопад и дъга в дъжда, докато в същото време пече слънце. Но не бих разменила тези дни за нищо друго. Прекарахме няколко вечери в къмпинга Hamragardar, който се намира на броени минути пеша от два живописни водопада – Gljufrabui и Seljalandsfoss и на не повече от 30 км от трети – Skógafoss.

В Исландия водопадите наброяват над 10 хиляди, кой от кой по-впечатляващ. Но тези три за мен са по-специални, защото са “заедно”. Освен, че са в непосредствена близост, те сякаш се допълват и това, което не откриваш в единия, ти го предлага другия. За първия водопад се прекосява река и се минава през процеп на скала, само за да успееш да го зърнеш. При втория водопад има пътечка зад самия него и така можеш да “обиколиш” водната струя. А третият водопад се вижда от километри. Трудно е да го доближиш, без да си вир вода, но за сметка на това ако попаднеш там в слънчев ден, дъгата е неизменна част от гледката към водопада.

А от самият къмпинг се открива гледка към първите два – та кога за последно отвори сутрин очи и първото нещо, което видя, бе водопад?

В най-южната част на острова се простира градчето Vík. Само в рамките на няколко километра тук се намират едни от най-красивите нетропически плажове на планетата. Но не е само това. Тези плажове не само показват изяществото, но и мощта на Майката Природа. Привидно спокойните вълни през деня с прилива и залеза на слънцето се превръщат в бурни и разрушителни удари по скалите срещу тях.

Най-южната точка на острова, полуостровът Dyrhólaey, отличителен с белия си фар и скалната порта, отваря изглед към плажът Reynisfjara, когато погледнеш на изток, а на запад към безкраен черен хоризонт. Тази гледка привечер те отнася във времена на викинги и сирени, на мореплаватели в беда, които търсят спасение при белия фар.

Не далеч от южното крайбрежие се намира каньонът Fjaðrárgljúfur. В контраст с черните плажове, на дъното на каньона лежи спокойна и тиха река, все едно е укротена от времето. И то колко време – 2 милиона години. Приблизително преди толкова време е формиран каньонът – по времето на Ледената епоха. И тогава, на ръба на скалата с двукилометрова гледка надолу си даваш сметка, че нашият живот е като няколко секунди… на фона на вечността на природата.

От времето на Ледената епоха съществуват и ледниците в Исландия. Най-големият от тях е ледникът Vatnajökull, който заема около 1/10 от острова. Глетчеровото езеро Jökulsárlón е идеалното място за панорама към ледената шапка. Ако се заслушате, можете да чуете в далечината как се отцепват огромни парчета лед.

От самото езеро тръгва река, която се влива в океана. Реката носи със себе си късове лед, а вълните ги “полират” и изхвърлят на плажа “Diamond Beach” в близост. Този плаж е от онези места, където тичаш към вълните като дете и после бягаш преди да успеят да те настигнат. Най-красивото бижу с най-магнетичните “диаманти”. Ако трябва да посоча една причина да пропътуваш цяла Европа, то би било този плаж.

Последната вечер в Исландия прекарахме на запад, където ни застигна снегът. Нощувахме в заливното рибарско градче Grundarfjörður, където се намира и емблематичната планина Kirkjufell. В близост има водопад, от където се открива гледка към планината и тя изглежда като триъгълник.

Може би едно от най-фотогеничните места на планетата, но това което впечатли мен бе градчето. Дълго обикаляхме из малките му улички, около пристанището му… Симфония от урбанизация и природа. Симфония на живот. Кой би повярвал, че арктически пристанищен град би бил по-привлекателен от най-космополитната столица?

Никое исландско пътешествие не е завършено без горещи минерални бани. За целта ние избрахме долината на изворите Reykjadalur, която е съпроводена от едночасов преход нагоре-надолу по склоновете, между които планината „пуши“, а по залез слънце гледката е пленителна.

Едновременно плодородна, умерена, европейска държава и пустинна замръзнала страна в Арктика – Исландия е място където можеш да видиш всичко. Но не е за всеки. Там можеш да намериш всичко, но това, което я прави толкова специална е, че ще намериш това, което не си търсил… А тези неща ще се запаметят в съзнанието ти като сън, който никога не е бил, но ще променят представата ти за света… завинаги.

Текст и снимки Георгия Косева.
Може да последвате Георгия в нейния инстаграм профил,