Красотата на Балкана през призмата на Искърското дефиле

Днешното приключение ще бъде за еднодневното ми пътуване по Искърското дефиле.
Самата местност предоставя многобройни места за посещение, както и различни по тип активности. От еко пътеки до катерене на стръмни скали, посещаване на кокетни села или просто една приятна разходка из пищната природата на Балкана. Но в тази публикация ще ви покажа някои места, които силно ме впечатлиха и мисля, че са чудесен повод да се разходите за един ден и да се откъснете от градската среда.

Тръгнахме сутринта към девет часа от София и се запътихме, без да се бавим, на север посока Своге. Първата ни спирка бе Черепишкият манастир, основан през 14 век по времето на Втората българска държава, когато на престола е седял цар Иван Шишман. Манастирът е бил многократно опожаряван заедно с малката стая, в която се държат костите на загиналите войници в сраженията срещу Османската империя.

Този факт допринася за богатата и драматична история, която може да се почуства и до ден днешен на това място. Мястото носи едно завладяващо спокойствие, породено от силната вяра и постоянството на българина.

А на броени метри от манастира се намира красивата река Искър. Най-интересният факт за мен е, че точно на това място, патриархът на българската литература Иван Вазов е написал разказа си „Една българка“ (явно не съм слушал достатъчно в часовете по литература, защото го разбрах, когато посетих мястото).

Полезна информация:
Може да стигнете до манастира, като тръгнете от София към Враца (разстоянието е 85 км) и при разклона за Лютиброд да завиете наляво. Пътят е хубав и поддържан;
Близо до манастира имате възможността да отидете до панорамна тераса, която ще ви позволи да си направите прекрасни снимки за спомен, както и да видите цялата магия на това място;
До панорамната тераса може да стигнете, като се върнете на главния път и продължите нагоре. Минавате първия тунел и точно преди втория тунел ще ви се падне отляво;
Манастирът е популярен с богатата история, която притежава. За по любопитните: в своя пътепис “В българска Швейцария”, Алеко Константинов го възхвалява;

След манастира се отправихме към Лакатник, за да видим една малка къщурка, закрепена на високите скали на пролома. Става въпрос за „Орлово гнездо“ или по-просто казано къща за алпинисти-ентусиасти. Това е къща, построена през 1938 от катерачи, която служи за заслон, намиращ се на над 300 метра височина и предоставящ невероятна панорама. За да посетите това място трбва да се приготвите, че ще бъде много екстремно и ще повиши адреналина ви.

Полезна информация:
Къщичката се намира точно над гара Лакатник, закрепена на една от скалите, ограждащи самото село. Намиращо се само на 60 км от София, може да стигнете по пътя за Своге;
Лакатник е определен като „люлката на българския алпинизъм“;

Последна, но не на последно място остана запленяващата панорама на водапада Бовска скакля. Той се намира по маршута на еко пътека „Дядо Йоцо“, но не ни остана време да я изминем, затова се изкачихме с кола до село Заселе. Водопадът „Скакля”, е наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор. Той е висок около 120 м. Водата, която пада наподобява на „скокове” в няколко каскадно разположени скока, най-високият, от които достига 85 метра. Падащата от такава височина вода, създава невероятно красива гледка, но за съжаление, посетихме мястото през сух период и, както може да видите на снимките, водата трудно се забелязва. Но, за сметка на това, мога да ви покажа зашеметяващата панорама, която предоставя това място.

Поелзна информация:
Ако искате да се разходите и да преминете цялата еко пътека може да започнете или от горната част при село Заселе, или от долнота част от Гара Бов;
Мястото предоставя обширна панорама над Балкана;
Водопадът е най-подходящ за снимки през зимния период на годината, когато се образуват големи замръзнали висулки;

Снимките в тази публикация са в колаборация с Ергюн Мусoв, може да разгледате неговата галерия тук.