Добрите момичета отиват в Рая, лошите момичета отиват в Амстердам, а аз отивам по музеи

Кой не знае Амстердам, кой не е чувал (много конкретни неща) за него? Но – шок и потрес – градът не се ограничава само до кофишопове и квартала с червените фенери. Амстердам има култура. Амстердам има дух. Две неща, за които в повечето случаи никой не пита, когато се прибереш от холандската столица.

Амстердам е абсолютен рай за любителите на изкуство. Националният музей (Rijksmuseum) предлага огромна художествена селекция, сред която се отличават творби на големи имена като Рембранд и Вермеер. Дори и човек да не се интересува от тези неща, „Нощна стража“ си заслужава да се види.

Музеят на Ван Гог по подразбиране притежава най-богатата колекция от творби на постимпресиониста. Имах възможността да проследя развитието му като творец, да видя прословути картини като „Ваза с 12 слънчогледа“

, „Цъфнало бадемово дърво“, „Селяни, ядящи картофи“ и нескромно количество автопортрети. В музея се помещават картините и на други художници, които са радост за очите за хора със слабост към Импресионизма.

Освен изложените картини, Амстердам предлага и още една възможност туристите да се докоснат до живота на Рембранд –  къщата на художника е отворена за посетители. Той е пребивавал там в периода от 1639 до 1660 г. и до ден днешен са запазени стаите, в които е живял, работилницата, в която е творил, както и атмосферата на епохата.

Също толкова популярна е къщата, в която Ане Франк и семейството ѝ се укриват от нацистите по време на Втората световна война. В къщата е изложен и всеизвестният дневник, а навсякъде из сградата има снимки от времето на окупацията.

Амстердам е един от най-големите центрове за шлифоване, обработка и продажба на диаманти. Из целия град са пръснати магазини за диаманти, във всеки от които ще се опитат да ви убедят, че техните цени са най-добрите. В музея на диамантите пък може да се научи много за скъпоценните камъни, от добиването им до това как се определя цената им. Също така се предлага и безплатна демонстрация как да се различи истински диамант от цирконий, например.

В холандската столица има музеи, посветени на общо взето всичко – лалета, бира, проституция, еротика, лули, микроби и т.н. Като изключим тях и задължителните галерии, във всеки един град гледам да посетя три неща – Хард Рок кафе, музея на мадам Тюсо и зоологическата градина. До животните не стигнах, но не пропуснах угощението с мелба от Хард Рок

преди да вляза в музея с восъчните фигури. Единственият проблем на „Мадам Тюсо“ е разположението – тесният тротоар отпред категорично не може да побере напиращите вътре туристи и разминаващия се поток от хора. В самия музей ви очакват Салвадор Дали, Фреди Меркюри, Анджелина Джоли, Адел, Барак Обама и много други.

Емблематични за Амстердам са трите кръста на свети Андрей, каналите, лалетата и… да, кофишоповете и червените фенери (които впрочем се срещат из целия град, не само в де Вален).

Кратка справка с Уикипедия ми казва за кръстовете: „(…)обозначават трите достойнства на града: доблест, твърдост и милосърдие. Народната традиция също така свързва трите кръста с трите заплахи за града: водата, огънят и епидемиите.“ Не знам за народната традиция, но аз завинаги ще ги асоциирам със слогана „Good girls go to Heaven, bad girls go to Amsterdam“, който може да се срещне на тениски, пепелници, магнити, запалки и на практика всичко, продаващо се в сувенирните магазини.

Амстердам често е наричан „северната Венеция“ и има защо – в града има над 160 канала. За разлика от италианския град обаче, все още никой не се е оплакал от миризмата на холандските канали.

Предлагат се многобройни разходки с лодки, както и различни видове плаващи ресторанти, барове и даже и Singel, плаващият пазар на цветята. Пазарът предоставя впечатляващ избор от всякакви видове лалета, като, естествено, има и други цветя.

За кофишоповете и де Вален нямам какво толкова да разказвам, тъй като всеки знае за какво става дума и Интернет генерира хиляди статии по темата. Кофишопове се срещат почти на всяка улица и дори да не ги видите веднага, не се безпокойте – ще ги помиришете. Червените фенери са точно това, което си представяте. Снимането там се счита за проява на лош вкус, макар и при последна проверка да не беше стриктно забранено.

И макар да са два от по-изявените символи на Амстердам не бива да се забравя, че градът има още много какво да предложи. Храната е вкусна, каналите са очарователни, изкуство и история дебнат отвсякъде. Също така, с помощта на чудесните холандски влакове, човек може да се придвижи, съвсем лесно и без да харчи особено много пари, до места като Делфт и Хага, които също заслужават внимание.

А, и…пазете се от велосипедисти!

Текст и снимки Теодора Добрилова.
Може да последвате Теодора и нейните авантюри тук!