4 години на шотландския бряг на Северно море

Ако някой ме попита какво знаех за Шотландия преди да кацна на летището в Абърдийн през септември 2012 г., бих казала нищо повече от това да посоча местоположението ѝ на картата. Що се отнася до Абърдийн – дори не знаех, че този град съществува преди спонтанно да реша да се впусна в неизвестното и да прекарам 4 години от студентския си живот там на около 3000 мили далеч от близки и приятели. Градът се намира в северната част на източното крайбрежие и се нарежда сред най-големите в Шотландия наред с Единбург и Глазгоу.

Впечатленията започнаха да се трупат още с качването ми в такси на път за центъра на града. Осъзнах, че движението във Великобритания, за разлика от по-голямата част от света, е наобратно, едва когато шофьорът на таксито отбеляза, че съм седнала на неговото място. Абърдийн е индустриален град и първото нещо, което забелязах, че му липсва, е добре обособена централна пешеходна зона. Belmont Street е една от малкото живописни и спокойни централни улички. Там се намират някои от най-популярните сред студентите нощни клубове, барове, ресторанти и кафенета на града, а в последната неделя на всеки месец там се организира фермерски пазар от местните производители. Има няколко главни улици с натоварен трафик, а търговската зона е почти изцяло закрита под формата на молове. За население от около 240,000 човека Абърдийн разполага с пет мола построени в непосредствена близост един до друг. Автобусната гара, железопътната гара и пристанището на града се намират около един от по-големите търговски центрове (Union Square Shopping Centre). Пристанището е едно от най-големите в Шотландия и играе ключова роля в нефтената индустрия, тъй като в него акостират големи плавателни съдове оборудвани със сондажни кули и платформи за хеликоптери. Поради развитието на индустрията през последните години, летището за хеликоптери е едно от най-големите и натоварени в световен мащаб. Абърдийн е известен още като „Енергийната столица на Европа“.

Завърших бакалавър по Имунология, Фармакология и Био-бизнес в департамента по биомедицински науки през лятото на 2016 г. На мнение съм, че Абърдийнският университет, основан през далечната 1495 г., предлага много добри условия за всеки с интерес в тази област, тъй като разполага с втори специализиран медицински кампус в непосредствена близост до една от големите болници (Aberdeen Royal Infirmary) в областта Foresterhill. Този район на университета продължава да се развива и разполага с голям брой модерни лаборатории и апаратура за провеждане на практически упражнения и изследователска дейност. Основният кампус се намира в района на Стария Абърдийн. Седмица след пристигането ми, кралица Елизабет II посети града по повод официалното откриване на новата библиотека Sir Duncan Rice, която бързо влезе в класациите на най-внушителните архитектурни постижения и красиви библиотеки в света. Друга впечатляваща сграда, принадлежаща на университета, е Marischal College, основната част от който се използва като център на градския съвет, а останалата е музей. В Абърдийн има още един университет, Робърт Гордън, който е основан през 1992 г. И двата университета имат официално основани общества на българските студенти там. Таксите за висше образование в Шотландия се покриват от държавата за всички студенти от страни в Европейския съюз.

Определено ми отне време да се убедя, че градът е нещо повече от скучно, сиво и неприветливо място на края на света. Абърдийн е известен още като „Гранитният град“ поради факта, че основният строителен материал, който е използван при постройката на сградите, е гранит. Камъкът е издръжлив на характерното за района влажно и ветровито време, и не изисква особена поддръжка. Това е основната причина да липсват цветни и декоративни фасади, както и балкони към апартаментите. Дневната светлина през зимните месеци е силно ограничена. Най-кратките дни през декември са с продължителност от около 6 часа и половина, но облачното време допринася за още по-тягостно усещане. Миналата година за първи път останах в Абърдийн през лятото и видях града по съвсем различен начин. През юни дните са с продължителност от 17-18 часа с пролетно-летни температури.

Градът разполага с дълга пясъчна плажна ивица, която позволява пряк достъп до водите на Северно море. Въпреки, че метеорологичните условия не са подходящи за плажуване, районът е чудесно място за разходки и бягане, а най-големите ентусиасти карат сърф в студените води. Абърдийн е известен с игрищата за голф и градския стадион по футбол, Pittodrie, които се намират в близост до крайбрежието. Отборът на Абърдийн често е в битка за първото място в Шотландската премиър лига с глазгоуските Селтик и Рейнджърс. Недалеч се намира увеселителният парк Codonas, който разполага с боулинг, атракционни, конзолни игри и заведения за хранене. Едно от любимите ми места за разходка е старият рибарският район Footdee в южния край на плажа в близост до пристанищния фар, откъдето понякога могат да се наблюдават делфини в морето.

Сред другите впечатляващи природни дадености на Абърдийн са реките Don на север и Dee на юг, както и заливите Greyhope и Nigg. Скалите там ми напомнят на тези по нашето Черноморие. От залива Nigg започва тясна панорамна крайбрежна пътека, която след около час и половина ходене води до едно от спокойните предградия на Абърдийн, Cove Bay. Обичах да прекарвам част от свободното си време из градските паркове, като основните са Seaton, Victoria, Hazlehead и Duthie. Една от най-големите покрити ботанически градини в Европа, David Welch Winter Gardens, се намира именно в парка Duthie. Там целогодишно може да се види изобилие от екзотични видове от цял свят. Откритата ботаническа градина на Абърдийнския университет и градините, разположени по протежение на улицата Union Terrace също предлагат възможности за разходка и отдих сред природата през по-топлите и слънчеви дни.

Един от основните паметници в Абърдийн е този на националния герой Уилям Уолъс, разположен пред най-големия театър в североизточна Шотландия и в непосредствена близост до централната библиотека. Статуите на поета Робърт Бърнс и шотландския крал в периода 1306-1329 г. Робърт I също са сред забележителностите. Градските гробища насред жилищните и общински сгради в центъра правят особено впечатление на всеки новопристигнал посетител. Галерията за изкуство, концертната зала и сградата, в която се помещават кметството, съдът, банка и музей са някои от другите отличителни белези на града. Абърдийн предлага и разнообразие от концерти за любителите на музика на живо в мултифункционалния комплекса за провеждане на изложения и конференции (Aberdeen Exhibition and Conference Centre). Големи имена от близкото минало и настояще избират града за спирка в своите национални и световни турнета. В Абърдийн има и няколко киноцентъра. Неведнъж съм се спирала в Морския музей, където е представена историята на пристанището, риболова, връзката на града със Северно море, изложени са макети на кораби и нефтени платформи. От по-високите етажи на музея се открива гледка към пристанището и ферибота, който свързва Абърдийн с Шетландските острови на север.

Основен въпрос, който ме вълнуваше още с отиването ми в Абърдийн, е този за кухнята на Шотландия. За съжаление не се предлага особено разнообразие от кулинарни постижения. Най-характерни са black pudding (кървавица); haggis, което представлява саздърма от овчи дреболии; телешко месо от специалната порода крави Aberdeen Angus и разбира се пържена риба с пържени картофи. В някои по-изискани ресторанти се предлага и пушена сьомга. За закуска най-често изборът е между овесената каша porridge и типичната пълна шотландска закуска, която включва основно боб, наденички, бекон, черен пудинг, картофени крокети, яйца, гъби и препечени филийки. Маслените бисквити shortbread и сладките хлебчета scones подхождат чудесно на следобедното кафе или чай. Нещо, което опитах в края на престоя си, са типичните за там butteries, направени от солено маслено тесто, които наподобяват кроасани и се ядат със сладко. Ако предложенията за нездравословна храна досега не са достатъчни, може да се опита още характерният fudge, който се приготвя основно от захар, масло и мляко, или да се отиде до близкото пристанищно селище Stonehaven за прословутия дълбоко пържен Марс. Ресторантите в Абърдийн предлагат основно интернационална кухня от целия свят. Италианската, американската и индийската храна са най-често срещани. В типичните пъбове се предлагат бургери и бира. Аз лично съм фен на крафт бирата, която се произвежда от шотландската пивоварна BrewDog. Страната е известна и с хубаво уиски. При налично свободно време си заслужава да се отиде до някоя от дистилериите в близост до Абърдийн. Почитателите на безалкохолни напитки непременно трябва да опитат газираната оранжева напитка с лек вкус на детска дъвка Irn-Bru, което се счита от някои за второто национално питие на Шотландия след уискито.

За финал ще споделя 10 интересни факта, които ми направиха впечатление през четирите години, прекарани в Абърдийн:

1. Част от местното население говори на специфичен англо-шотландски диалект или келтски, които са трудни за разбиране и доста забавни за чужденците.
2. Различните шотландски банки печатат собствени банкноти, които не се приемат почти никъде в Англия, а основните британски лири са рядко срещани.
3. На много места по хотели и заведения кранчетата за топла и студена вода са разделени.
4. Ако искаш автобус на градския транспорт да спре на спирката, трябва да помахаш, а за да слезеш трябва да натиснеш бутона „Stop“ вътре и да благодариш на шофьора.
5. Жителите, особено по-възрастните, са доста дружелюбни и непознати хора често се поздравяват по улицата или в градския транспорт.
6. Не се срещат бездомни кучета по улиците, но пък няма нищо странно в това да се разминеш с лисица в центъра на града.
7. Малкото питие в заведенията се равнява на 25 мл. Следователно, нашето разбиране за малко питие се равнява на тяхното голямо (50мл.).
8. Нощните клубове затварят най-късно в 2 ч. и въпреки това, посетителите успяват да се напият до несвяст и да изпитат особени затруднения да намерят „вкъщи“.
9. Килтът (вид пола) е част от националната мъжка носия в Шотландия и мъжете често го носят на сватби и други официални събития.
10. I’m gonna be (500 miles) на групата The Proclaimers е може би най-популярната песен в Шотландия.

Колкото и атрактивно да звучи всичко на думи, Абърдийн беше трудно за адаптиране място лично за мен. Дълго време бях със смесени чувства, но хората които срещнах бяха основната причина за това да почувствам града като мой втори дом за известно време. Някои от тях оставиха траен отпечатък в сърцето ми, за което съм изключително благодарна. Лошите спомени са вече забравени, дълго време ще пазя хубавите, а още тази седмица ще посетя отново Абърдийн, за да събера нови спомени.

Последвайте Елиа и нейната авантюра във Великобритания тук!